Миналия месец повече от 200 подизпълнители, работили върху ключови проекти на Google като Gemini и AI Overviews, бяха съкратени. Според служители това не е просто поредното съкращение, а пряко наказание за опити за синдикално обединение и настояване за по-добри условия на труд.

Кои са тези работници?

Това са специалисти, известни като „super raters“ – хора с високи академични квалификации, които дообучават, модифицират и оптимизират отговорите на AI чатботове. Задачата им е да „хуманизират“ реакциите и отговорите на AI, да оценяват качеството на изходящите данни от изкуствения интелект на Google и да предлага по-точни взаимодействия с платформите.

Каква е основната причина?

• Съкращенията започнаха, след като част от служителите се опитаха да се синдикализират и поставиха въпросите за стабилност на работните места и по-достойно заплащане.
• Някои твърдят, че са уволнени конкретно заради настоявания за прозрачност на заплатите или участие в организаторски инициативи.
• Вътрешни документи сочат, че трудът им е бил използван за обучаване на системи, които потенциално могат да заменят самите тях.
• Работниците описват атмосферата като все по-механизирана – невъзможни производствени цели, строга забрана на вътрешни канали за общуване и социални мрежи, усещане за постоянен контрол.

Последствия и реакция

Google реагира на разликите в заплащането с наемането на други външни изпълнители, които вършели същата работа, но срещу $10 и повече долара по-малка работна ставка на час. Двама от освободените вече са подали жалби към Националния съвет по трудови отношения в САЩ.

Според тях истинският проблем не е технологичен, а социален:

„Ако хората, които учат изкуствения интелект да звучи като човек, се оказват заменени от него, значи не автоматизираме процеси, а автоматизираме самия труд, който прави ИИ възможен.“

Този случай е сигнал не само за работещите по ИИ, а за целия пазар на труда. Вълната от автоматизация засяга не просто повторяеми дейности, а и висококвалифицираните специалисти, чиито умения създават стойността на дигиталните продукти.

Въпросът вече не е само „какво може да прави изкуственият интелект“, а „какво ще бъде мястото на хората в процеса“ – и кой ще плаща цената за технологичния напредък.